Малко бижу в ръката - чанта тип клъч

Posted by vili 24.02.2016 0 Comment(s)

 Дълга е историята на дамските чанти. Открити йероглифи сочат  13-ти век като начало на тяхното присъствие в човешкия живот. Първоначалната им употреба обаче е била от мъжете – препасвали около кръста си малки торбички, в които поставяли пособия за ловуване и други неща. Век по-късно, 14-15 век, жените също започнали да използват малки и големи чанти, украсени с бродерия, за да докажат положението си в обществото.

 

 Дълго след това вече може да кажем, че дамската чанта се обособява като такава, каквато я познаваме и днес. Започва масовата й употреба сред обществото – първоначално сред най-заможните, по-късно и сред простолюдието. Изработвали се чанти от различни материи, предимно се шиели на ръка. Украсата говорела за благосъстоянието на жената- колкото повече бродерии и пайети имала чантата, толкова по-сръчна и богата била дамата. Нежните половинки се надпреварвали коя от коя по-красива чанта да си направи.

 

 След индустриализацията през 20 век масово започват да се произвеждат и вечерните дамски чанти. Така всъщност се изобретява чантата тип „клъч“. Днес  тя се радва на изключителна популярност. Размерите варират от много компактни, наподобяващи портмоне, до малко по-големи, които се носят под мишница. Традиционно се изработват кокетни малки чантички, които побират само пари, кредитна карта и телефон. Имат само една преграда, а отвън са с катарама.

 

 Като аксесоар за вечерен тоалет чантата клъч е перфектна и за абитуриентската вечер на дамите. Подходящ аксесоар за всеки повод, тя е широко търсена и произвеждана в модните среди. Дизайнерите днес я изработват от всякакъв материал – има дори пластмасови чанти и такива, които се търси 3D ефектът.

 

 Акцентира се върху цвета, защото чантата клъч трябва да допълва тоалета и да бъде като финален щрих към него. Ето защо се произвеждат предимно едноцветни – червени, черни, бели, тъмно сини и т.н.